Колкото и да не ми се иска, любимото ми лято вече си отива и това осезаемо се усеща. Средата на Септември е и реших да го изпратя с разходка на „самотен остров“, естествено, острова не беше самотен. Живея в Бургас от 9 години и едва сега се реших да посетя остров „Света Анастасия“. Островът се намира в акваторията на бургаския залив и е единственият обитаем остров по българското Черноморие.
До там стигнах с организираното от Община Бургас корабче „Анастасия“. Отплавах точно в 13:30 часа и в 14:00 часа, вече бях там. Честно да си призная, като момиче, което е от вътрешността на България и не може да плува, когато отплавах си ме беше доста страх. За първи път излизах в морето и в главата ми моментално изплуваха страхове: ами сега да не потънем, морето да не е бурно, ами ако се удавя и т.н…. В интерес на истината, нямаше нищо страшно. Въпреки силния вятър, морето беше изключително спокойно и не усетих кога пристигнахме.
Прекарах няколко часа на острова, в които успях да се разходя, да разгледам всичките му забележителности, вкусно да си хапна и да стана островитянин.
Ето така, откъсната от забързаното ежедневие и шумотевицата на големия град, с вятър в косите и малко тъга по отминаващото лято успях да се насладя на един от последните летни дни. Като се замисля обаче, идват най – романтичните и споделени за мен сезони. Въпреки, че са студени и мрачни, есента и зимата крият в себе си онзи уют, който в тези дни откриваме в топлата прегръдка на любимия човек, мекото одеяло, горещия шоколад, запалената камина… Ммм, размечтах се вече за Коледните празници, в които цялото семейство се събираме на топличко в къщи и сме си просто заедно…
Какво повече му трябва на човек, освен тази споделеност и времето прекарано с любимите хора…
Така завършвам този пост с малко носталгия по отминаващото лято и вълнение за предстоящите същевременно студени, но и така топли за душата дни.
Чао и до скоро!
Животински принтoве в офис облеклото? Защо...
Остави коментар
Искаш ли да се присъединиш към дискусията?Участвай свободно!